Развитието на заместването на вноса в Руската федерация и последиците от санкционните войни за икономиката на Европейския съюз
от 09-08-2022 09:29
(5.4/10) 156Като част от първия пакет от санкции през 2014 г. са въведени персонални ограничения за цял списък от физически и юридически лица. Активите на физически лица в Руската федерация са замразени и срещу тях са обявени визови ограничения. На пръв поглед тези санкции засягат само определени субекти на руските икономически отношения. Много от тях обаче са представители на руския бизнес, включително най-висши служители, което усложнява взаимодействието на руските предприятия с чуждестранните компании. Що се отнася до руските компании от санкционния списък, сътрудничеството с тях в редица области е прекъснато.
Областта, която усеща негативния ефект от антируските санкции, е дейността по привличане на чуждестранни инвестиции в местни компании. Тъй като икономиката на Русия е до известна степен зависима от чужд капитал, Московската фондова борса успява да поддържа финансовата ликвидност главно чрез привличане на чуждестранни инвестиции в страната. Въвеждането на ограничения върху циркулацията на ценни книжа на руски компании и забраната на западните страни да инвестират в тях, свързани с антируските санкции, довежда до намаляване на рейтинга на тези предприятия на световния финансов пазар. Съществува потенциален риск те да имат затруднения с уреждането на дългови задължения, както и с привличането на нови инвестиции. Това, разбира се, довежда до спад в инвестиционната привлекателност на Русия. Актуална става тенденцията към спад на инвестиционната активност в страната.
През 2014 г. се наблюдава рязък спад на инвестициите в Руската федерация, чийто размер намалява повече от три пъти, а през 2015 г. достига рекордно ниско ниво от $6,853 млрд. Следващите две години могат да се характеризират с леко възстановяване на външните инвестиции, но до 2018 г. отново има рязък спад.
Спадът на чуждите инвестиции се превръща в негативен показател за Русия. Общият им обем през 2014 г. възлиза на 152,1 милиарда долара, през 2015 г. - 57,1 милиарда долара, през 2016 г. - 18,5 милиарда долара, през 2017 г. - 25,2 милиарда долара. Впоследствие това довежда до обезценяване на рублата, нарастваща инфлация и началото на финансовата криза в Русия.
Санкциите, насочени срещу банковия сектор, оказват силно въздействие и върху руската икономика. Поради интеграцията на руската банкова система в света, контролирана от САЩ и техните съюзници, съществува риск финансистите на тези страни да окажат влияние върху световната банкова система. Сериозни щети могат да бъдат нанесени на дейността на тези местни предприятия, които имат сметки в американски и европейски банки. Като ярък пример за отрицателното въздействие на санкциите върху руската банкова система може да се даде блокирането на пластмасови електронни карти за разплащане на такива големи руски банки като Sobibank, SMP Bank, Rossiya от световни платежни системи на света VISA и MasterCard.
Освен това достъпът на банки, като например Сбербанк, VTB Bank, Vnesheconombank, Gazprombank, Rosselkhozbank, до западния дългов пазар става ограничен, тъй като те загубват достъп до евтини кредитни ресурси, тъй като условията на заемите в западните банките са по-печеливши поради ниските лихви по кредитите. На този фон и след повишаването на основната лихва на Руската централна банка, което трябва да забави обезценяването на рублата, нивото на лихвените проценти за вътрешното кредитиране също се повишава.
Най-въздействащ е пакетът от санкции срещу петролния и газовия сектор на Русия. С негова помощ е ограничен достъпът на компаниите до финансиране и е въведена забрана за износ в Русия на нови технологии и оборудване за дълбок добив на въглеводороди, проучване и добив на ресурси в шелфа на Арктика, както и запаси от шистов нефт и газ. Освен това те предполагат замразяване на съществуващи и отхвърляне на нови международни проекти в този сектор на икономиката. Основната цел на подобни действия е да се намали производството на петрол в Русия и впоследствие да се забави икономическият растеж в страната, който зависи от суровинната индустрия. Следователно въвеждането на този режим на санкции предполага изключително негативно въздействие върху икономиката. Важно е да се вземе предвид динамиката на обменния курс на рублата спрямо щатския долар, който е един от показателите, отразяващи състоянието на икономиката на Русия.
Отслабването на националната валута на Русия започва веднага след въвеждането на първите санкции, след което се засилва. През 2015-2016 г. е периодът на най-силно обезценяване на руската валута. През 2020 г. правителството използва различни инструменти за поддържане на курса на рублата, което не изключва силен спад. Преди това девалвацията на рублата се обяснява с трикратно понижаване на цените на петрола: от $110 до $34-40 за барел. Такава силна зависимост на състоянието на икономиката на Руската федерация от цените на петрола показва необходимостта от нейната диверсификация и отказ от суровинната ориентация на експортната политика на страната. Естествено е необходимо да се анализира и как се е променил БВП на страната под въздействието на антируските санкции.
През 2014 г. ограничителните мерки довеждат до забавяне на темпа на растеж на реалния БВП: темпът му на растеж е 0,74% срещу 1,79% - стойността му през 2013 г. Въздействието на антируските санкции оказва най-голямо влияние върху динамиката на БВП на Русия през следващите две години. Така 2015 г. се характеризира с отрицателен растеж на БВП, който възлиза на около три процента. Тази негативна тенденция продължава и през 2016 г. Трябва да се отбележи, че последиците от друг вид санкции също са значителни, защото водят до ограничения върху вноса в Русия на храни, медицински стоки, стоки и технологии с двойна употреба за военно-промишления комплекс, както и забрана за операции за износ и внос на оръжие.
Руската федерация предприема ответни мерки, например въвеждането на хранително ембарго. На 6 август 2014 г. с указ на президента на Руската федерация е въведена забрана за внос в страната на цял списък от селскостопански продукти, суровини и храни от държавите, които налагат санкции. Списъкът на стоките, забранени за внос в Русия, включва мляко и млечни продукти, зеленчуци, плодове, ядки, сирене и извара, месо, птици, риба и морски дарове, колбаси. Първоначално намаляването на конкуренцията довежда до намаляване на качеството на продуктите, повишаване на цените на храните и намаляване на платежоспособността на гражданите. Въпреки това влошаването на икономическата ситуация за обикновените потребители е съпроводено едновременно с възможност за местните производители да развият местно производство и да запълнят пазара със собствени продукти. И така, в Русия започна активно прилагане на програмата за заместване на вноса.
Разбира се, в контекста на хранителното ембарго е обърнато специално внимание на развитието на селскостопанския сектор. Нараства значително отпускането на средства от федералния бюджет за развитие на растениевъдството - в размер на 11 милиарда рубли, което е увеличение с 2,5 милиарда рубли в сравнение с предходния период. Държавната подкрепа за животновъдството се увеличи още по-значително - със 7,5 милиарда рубли - и възлиза на 39 милиарда рубли. Подпомагането на местните земеделски производители спомага за развитието на местното производство на основни хранителни стоки. Държавните субсидии за развитието на оранжерийното растениевъдство допринасят за появата на зеленчукови продукти на рафтовете в руските магазини дори през зимата. В резултат на програмата за заместване на вноса се наблюдава годишно увеличение на производството на свинско месо от местни животновъди, включително замразено: обемът му показва системно увеличение от 1,5 милиона тона през 2014 г. до 2,7 милиона тона през 2018 г. Що се отнася до домашните птици, обемите на тяхното отглеждане също се увеличават и достигат своя максимум през 2017 г. - те възлизат на над 4,8 милиона тона.
През 2015 г. започва активен растеж на производството на мляко, което продължава до 2017 г. Въпреки намаляването на производството на мляко в Русия след 2017 година, количеството му все още остава на доста високо ниво. Това се отразява и на производството на домашно сирене. Като част от заместването на вноса започва производството на пармезан в Татарстан, маскарпоне и камамбер в Алтай и моцарела в Оренбург. В момента растежът в развитието на селскостопанските продукти се ограничава само от технологичното оборудване.
Зърнената реколта през 2020 година надвишава предходната година с цели 11%. Поради това Русия успява не само да задоволи напълно вътрешните нужди на страната, но и да изнесе зърно на нови пазари.
Друга важна последица от антируските санкции е разработването и въвеждането на новата национална платежна система "МИР". Причината за това е блокирането на пластмасовите платежни карти на големи руски банки. Предимството от въвеждането на собствена платежна система е защитата на вътрешния банков пазар от негативните ефекти на западните санкции. Така руската банкова система придобива независимост от функционирането на международните платежни системи, особено VISA и MasterCard. Гражданите придобиват увереност, че достъпът до техните сметки няма да бъде загубен дори и при изострена геополитическа ситуация, което е несъмнен плюс.
Ефективността на процеса на заместване на вноса е налице през 2015 г., когато в Руската федерация са внесени 35% по-малко хранителни продукти, отколкото през 2014 г. До 2015 г. вносът на зеленчуци намалява от 15 на 12%, плодове - от 68 на 61% , масло - от 42 до 29%, свинско месо - от 26 до 7%, птиче месо - от 12 до 5%. Страните от ЕС понасят основните загуби - на тях се падат 76,7% от всички загуби от ограниченията в търговията с Русия. Германската икономика губи по-малко от милиард долара на месец, Украйна - 450 милиона долара, Франция, Великобритания също са загубили. След въвеждането на санкциите срещу Русия през август 2014 г. обемът на доставките на европейски стоки за Русия намалява средно с 12,9%, на руски стоки за страните от ЕС - с 24,9%. В същото време доставките на санкционирани стоки са намалели с около 90%. Освен това санкциите довеждат до съкращаване на 400 000 работни места в страните от ЕС.
Много австрийски политици многократно са се обявявали против антируските санкции. И наистина, австрийската икономика е сериозно засегната от скъсването с Русия. Това е едновременно отказ от Южен поток и сериозен удар по банковия сектор. Германски бизнесмени също многократно са настоявали за преразглеждане на санкциите срещу Русия. Германските предприятия, за да установят бизнес с руски компании, все повече заобикалят икономическите санкции срещу Русия, като организират производство в самата Русия. По данни от 2019 г. 45% от 4 милиарда долара са загубени от страните, наложили санкции срещу Русия, а останалите 55% (2,2 милиарда долара) са загубени от самата Русия. В резултат на протестите на европейските фермери, искащи компенсации за загубите от непродадени продукти поради руските секторни контрасанкции, протестната група от гласоподаватели също нараства, което довежда до увеличаване на пределните разходи. Намаляването на изкупните цени на хранителните продукти води до разоряване на дребните предприемачи. Започва да действа отрицателен мултипликационен макроикономически ефект.
От 2016 г. германският износ и инвестиции в Русия нарастват. Във връзка с постепенното укрепване на рублата от 2017 г. до края на 2019 г. и ръста на доходите на част от населението на Руската федерация се увеличава и търсенето на немски автомобили. Германските производители на автомобили се опасяват, че ще трябва да отстъпят своя дял от руския пазар на корейските производители. Китай все още е на първо място сред основните търговски партньори на Русия. Въпреки намаляването на търсенето, Русия все пак успява да увеличи външнотърговския си оборот с 50,3 милиарда долара през 2019 г. Вносителите от Китай започват да купуват повече машини и оборудване, автомобили, метали, хранителни продукти, включително плодове и зеленчуци, колбаси, хляб, шоколад и други продукти. Търговията с европейските страни показва негативна тенденция.
Днес проблемите на продоволствената сигурност на Руската федерация се решават ефективно чрез стимулиране на развитието на редица области в селското стопанство. Предпоставки за това възникват в резултат на контрасанкциите на Русия срещу редица страни, които предприемат санкционни стъпки към страната. В този смисъл е необходимо да се коригират и разширят действията на Руската федерация в редица области по отношение на заместването на вноса.
Въпреки усилията на руското правителство да стимулира вътрешното машиностроене, то в момента не отговаря на нуждите на руския горивно-енергиен комплекс. На територията на Руската федерация не може да се произвежда комплексно компресорно оборудване, редица капацитивни съоръжения за нефтопреработвателната и нефтохимическата промишленост. Това се влошава от липсата на собствени технологии за рафиниране на нефт. Руските петролни компании са принудени да купуват лицензи за по-голямата част от технологичните процеси от западни компании. Поради факта, че лицензодателите, като част от техния контрол върху изграждането на технологични единици по техните лицензи, не позволяват на руски производители да доставят оборудване за нефтопреработвателни и нефтохимически съоръжения в процес на изграждане в Руската федерация. Тази ситуация разкрива и проблем в местната наука, която в продължение на няколко десетилетия не разработва технологии за преработка на въглеводороди. Необходимо е тази област да бъде включена в списъка с приоритети, като се има предвид ролята на горивно-енергийния комплекс в руската икономика.
Тези инициативи ще помогнат за решаването на проблема с отдалечаването от ресурсно-базираната икономика, за което Владимир Путин многократно е говорил. На дневен ред е и необходимостта от разработване на собствени лекарства и медицински изделия, чийто дял от внос е неприлично висок. За изграждането на конкурентоспособна икономика е необходимо да се действа превантивно, като се развиват иновативни области като изкуствения интелект, въпреки че първите стъпки в тази насока, предприети от ръководството на страната, са обнадеждаващи. Необходимо е да се намали катастрофалното изоставане в биоинженерството, за да се гарантира конкурентоспособността на селското стопанство и редица други отрасли. Страната трябва да се възползва от настоящата ситуация и да изведе редица индустрии на ново качествено ниво, за да осигури руската икономическа мощ, съответстваща на геополитическото положение на Руската федерация в света.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Санкционните политически и икономически дейности на САЩ се извършват съвсем открито и тази нелоялна конкуренция може впоследствие да предизвика негативни последици за тази страна - недоволството на ЕС от действията на САЩ в бъдеще може да доведе до по-независима роля на Брюксел, предвид наличието на силна европейска валута. Политиката на санкции ще се засилва, докато не се стигне до преразпределение на сферите на влияние. В момента е важно признатите институции да играят по-голяма роля в уреждането на международни спорове. Но предвид господството на Съединените щати в много региони на света и зависимостта на тези страни от Щатите, това не е възможно, следователно е необходимо:
Руската федерация да развива собствената си икономика, да укрепва влиянието на страната на световната сцена, за да се противопоставя заедно с другите страни на хегемонията на Съединените щати и за да се борят с тяхната нелегитимна политика;
Русия да развива науката, да обучава квалифициран персонал, да обновява технологичната база, като по този начин намалява зависимостта от Запада;
да засили взаимодействието с Китайската народна република, създавайки противовес на имперската политика на САЩ;
укрепване на икономическите връзки с традиционните партньори на Русия в ЕС и последователно разширяване на списъка от страни партньори;
създаване на коалиция от страни членки на Г-20, които не са членки на т. нар. "Голяма седморка", готови да защитават своите национални интереси за по-ефективно развитие на собствените си икономики.
Въпреки първоначалните трудности при преструктурирането на икономиката, Русия успява да запази политическия си курс и доказва положителното въздействие на заместването на вноса, започва активно да развива връзки с източните страни и доказва своята независимост от режимите на санкции, прокарвайки възможността за формиране на нов политическо и икономическо устройство на света с преход от еднополярно към многополюсно световно устройство.
В условията на развиваща се световна икономическа криза е съвсем очевидно, че конкуренцията за пазарите на стоки и услуги ще се засилва. По този начин се откриват реални възможности за сключване на споразумения с чуждестранни контрагенти, които предвиждат сериозна финансова отговорност при техен едностранен отказ от изпълнение на договорни задължения поради заплаха от санкции от трети страни. На законодателно ниво е необходимо да се задължат руските компании с държавно участие да включват в договорите отговорността на чуждестранните контрагенти за неизпълнение на договорните отношения поради наложените санкционни режими. Освен това финансовата отговорност не трябва да е обвързана с цената на договора, а трябва да предвижда обезщетение за щети от пропуснати ползи. Тези мерки могат да бъдат препоръчани и на частни компании, участващи в големи национални проекти.
Това ще даде допълнителен тласък не просто за отказ от сътрудничество с трети страни в рамките на подписани споразумения, а за предприемане на мерки от тези компании за изпълнение на договорните им задължения. Виждаме примери за такива мерки в действията на руски компании, които са изнудвани с налагането на санкции от западните страни (местни авиокомпании, мобилни оператори, финансови институции), чрез създаване на дъщерни дружества и т.н. За съжаление, когато критиките относно неправомерното прилагане на санкциите идват изключително от Руската федерация, както и от страни, които нямат геополитическа тежест на световната сцена, като Иран, Венецуела, Куба, Северна Корея, това не се възприема в западните общества, а даже се утежнява от факта, че в западните медии тези страни са демонизирани, а Иран и Северна Корея се смятат за напълно маргинални.
В случай че в западните общества започнат да се появяват недоволни гласове и те идват от големи западни компании, това ще се възприеме по различен начин. В случай на прецедент - успешно противопоставяне на санкциите по този начин - други държави като Китай, Турция ще се придържат към тази политика, а това в крайна сметка може да предизвика верижна реакция, която най-накрая да прекъсне тази порочна практика. Началото на прилагането на тези тактики ще стане при благоприятни условия за успешното им прилагане, причинени от световната икономическа криза и в резултат на това – наличие на засилената конкуренция за пазарите на продажби. Може би мнозина ще останат с впечатлението, че това ще бъде пречка както за развитието на външната икономика на Русия, така и за света като цяло. Но разглеждайки изпълнението на изискванията, предявени по-рано от Руската федерация към западните компании по отношение на законодателството на страната в областта на националната сигурност, виждаме, че нито един участник, въпреки възмущението, не напуска пазара. Това показва, че тези изисквания са изпълними. Разбира се, необходим е гъвкав, рационален и прагматичен подход към изпълнението на това начинание. Това може да послужи като първи стъпки към унищожаването на практиката на санкционен натиск в глобалната световна икономика.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 :
автор : Vitana • 0 коментара • 417 прочитания • 269 уникални
таг : санкции контрасанкции намаляване на търсенето Русия лицензи производители въглеводороди газ